Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Спасителят на народа Радев на война с партиите
Последвайте ни в Google News Showcase
Действията на служебното правителство вече оказват въздействие върху предизборната ситуация. През изминалите десетина дни се очертаха няколко линии на противопоставяне, които ще определят нагласите на избирателите. Кампанията ще се развива в условия на остро противопоставяне, което няма да донесе съществени резултати за нито една от политическите партии.
В политиката думите са дела. Определяйки ситуацията в енергетиката като „хаос и разруха”, Гълъб Донев даде началото на острото противопоставяне спрямо правителството на Кирил Петков и в частност – спрямо ПП. Тошко Йорданов побърза да прехвърли отговорността за решенията в енергетиката към Асен Василев и с това затвори темата за отговорността на ИТН. Но това е само началото. С всяко свое следващо решение и действие служебният кабинет ще насочва общественото внимание към „тежкото наследство” на най-кратко просъществувалото правителство.
На свой ред ПП реагираха остро на критиката и ще продължат да се противопоставят на Румен Радев. Те се надяват, че ще успеят да изградят големия разказ за „промяната”, срещу която този път е вдигнал юмрук Радев. Техните говорители упорито отказват да приемат очевидните слабости на управлението и все по-натрапчиво се опитват да наложат представата за неговите успехи. Опитите им отново да лансират разделението „статукво – промяна” няма да дадат резултат. Те не разбраха, че трябва да променят „промяната”, а онова, което определяха като статукво, вече се промени.
Другата линия на открито противопоставяне е срещу ръководството на БСП. Критиката на Радев и назначените от него министри от вътрешнопартийната опозиция на Нинова ще доведат БСП до пореден провал на предстоящите избори. Избирателите няма да променят отношението си към Радев. За тях той ще продължи да бъде „генералът наш”, но това не означава, че ще подкрепят безусловно подредените от тясното ръководство на партията кандидати. БСП няма полезен ход в тази ситуация. Възстановяването на значението на социалистите преминава през изборен провал и смяна на ръководството, а това може да се случи едва на следващи, отново извънредни парламентарни избори.
ДБ също са изправени пред много сериозен риск. Те побързаха да се позиционират в подкрепа на ПП с надеждата за предизборна коалиция, но атакуваха служебното правителство и Радев така, че в крайна сметка могат да се окажат губещи. Рискът пред ДБ е да не успее да достигне до участие в следващото Народно събрание. Опитите на обединението да защитава „успехите” на управлението, в което участваше, засега не мобилизират нито собствените му избиратели, нито онези, които предпочетоха да гласуват за ПП през ноември 2021 година.
Както ПП, така и ДБ разчитат на тезата за промяна на външнополитическата ориентация на България, водена от Румен Радев. За всеки, който внимателно е наблюдавал действията и позициите на Радев, няма никаква изненада в онова, което той продължава да следва. Още в самото начало на първия му мандат беше ясно, че неговият летателен план не е писан на „Позитано”. Но „продължаващите промяната” се оказаха неприятно изненадани, и то точно когато се намират в слаба позиция.
Въвеждането на темата за отношението към Руската федерация в предизборната кампания е грешка, която обслужва единствено „Възраждане“. Това е голяма и сложна тема, един от най-съществените непроведени дебати през изминалите десетилетия, но тя не може да бъде използвана в тази ситуация като разделителна линия. Нито ДБ, нито ПП имат капацитета дори само да формулират мащабите и дълготрайните последствия от руските зависимости. Още по-несериозно изглежда очакването на ДБ, че може да разгърне предизборната си кампания върху тази тема.
Обществени настроения срещу Радев и неговото „служебно” управление ще се появят, но това ще се случи по-късно и няма да има пряко отношение към предизборната кампания. Подкрепата за него спадна до нивото на политически лидер, но той продължава да бъде най-влиятелната политическа фигура в страната и това няма да се промени през следващите месеци. Той няма нужда от верни нему партии. Поне не сега. Може да си позволи да бъде не само „равно отдалечен”, но и да заеме ролята на „новия” голям спасител – „строг, но справедлив”, защитаващ гражданите срещу политическите партии. Той ще положи всички усилия да отклони от себе си „горчивата чаша” на възможните социални протести, прехвърляйки отговорността за всички проблеми върху управлявалите политически формации.
ИТН се оказва в по-благоприятна ситуация поради развитието на противопоставянето между служебното правителство и останалите им коалиционни партньори. Критиките към ИТН се водят изцяло от онези, които на свой ред трябва да преодоляват критиката на служебното правителство и президента. Колкото повече се задълбочават линиите на противопоставяне, толкова по-малко могат да се окажат щетите, които ще понесе партията на Станислав Трифонов. По всичко изглежда, че критиката на Радев ще продължи да заобикаля действията на министрите на ИТН. При определени условия те дори биха могли отново да участват в Народното събрание, а това ще им позволи да продължат стратегията си за радикална промяна на политическото представителство.
ГЕРБ биха имали по-добри шансове, ако успеят да се разграничат от превърналите се в официални критики срещу правителството „Петков”. Те имат възможност да изградят позитивна кампания на фона на „променливата геометрия” на общото противопоставяне. От това ще зависят както изборният им резултат, така и перспективите за евентуалното им участие в следващо управляващо мнозинство.
ДПС ще се изправи пред поредната кампания, в която ще трябва да се брани от действията на служебното правителство. Иван Демерджиев даде много ясна заявка, че ще продължи по стъпките на Бойко Рашков. В този случай това може само да подпомогне кампанията на ДПС. Техните активисти и симпатизанти имаха време и възможност да преодолеят първоначалния шок от тактиката на Рашков и този път тя няма да даде очакваните резултати.
„Възраждане“ също има шанс да спечели от общото противопоставяне, но само ако грешките на другите продължат да се трупат. Същото в известен смисъл се отнася и за „Български възход“, както и за опитите за реанимиране на проектите на Мая Манолова и Отровното трио. И все така в очакване на следващи предсрочни избори.
След тази предизборна кампания партийният пейзаж ще се промени. Доминацията на Радев ще принуди повечето партии или да се примирят с полупрезидентски режим на управление, или най-после да осъзнаят истинската си роля в парламентарната демокрация.
